Р Е Ш Е Н И Е

№ 117 12.09.2018 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище касационен състав
На четвърти септември 2018 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 114 по описа за 2018 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на В.И.Л. ЕГН ********** ***, чрез а.. Й. А. *** със съдебен адрес:*** против Решение № 155/ 20.06.2018 г., постановено по НАХД № 406/ 2018 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърдено НП № 5064/ 16.04.2018 г. на началника на отдел „Контрол на републиканската пътна мрежа“ в дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, с което за нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП и на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП) му е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 1 000 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна – нарушение на материално-правните и процесуалните правила, като при тълкуване се извлича необоснованост В съдебно заседание по делото касаторът редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител а.. А. е постъпила молба за даване ход на делото в негово отсъствие и изразено становище, че поддържа жалбата и становище за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.
Ответникът по касация – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр. София, редовно призован се представлява от юрк. С., която изразява становище за неоснователност на жалбата.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а въззивното решение за законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения.
За да потвърди процесното НП първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че на 26.03.2018г. в 12.30ч. на път ІІ –51, км.71, на 500 метра преди разклона за гр.Търговище контролни органи на Дирекция „АРОК” при АПИ са спрели и извършили проверка на движещо се в посока гр.Попово – гр.Лозница съчленено ППС с пет оси. Същото е включвало МПС с две оси марка „Скания“, модел „Р124“ с рег. № … и полуремарке с три оси с рег. № В2398 ЕН. Превозното средство е било управлявано от касатора и превозвало пшеница. При извършената проверка е било направено измерване, при което е било констатирано, че са били надвишени нормите на Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: 1. Измереното натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС било 14.300т., при допустимо максимално натоварване 11.5т., съгласно чл.7, ал.1, т.4, б“а“ от Наредбата. 2. При измерено разстояние между осите 1.32м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето било 33.360 т., при допустимо максимално натоварване 24 т., съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата. При тези данни, като е приел, че водачът осъществява движение на извънгабаритно, респ. тежко ППС без разрешение, издадено по реда на раздел IV на Наредба № 11/03.07.2001 на МРРБ от администрацията, управляваща пътя /АПИ/ за дейност от специално ползване на пътищата, св. Анастасов - инспектор „КРПМ“ при АПИ му е съставил АУАН № 5977/ 26.03.2018г. Актът е бил съставен за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ . Въз основа на акта, началникът на отдел „КРПМ” в дирекция „АРОК” при АПИ издал НП № 5064/16.04.2018г., с което за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП във вр. с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. и на основание чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е наложил на касатора „глоба” в размер на 1000 лв.
От правна страна въззивният съд е приел, че не са били констатирани в хода на административно-наказателното производство допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на обжалвано НП. Както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи, видно от приложените заповед № РД – 11-42/24.01.2018г. и пълномощно вх. № П -25/ 30.01.2018г. Издадени са по предвидените от закона ред и форма, съдържат изискуемите от ЗАНН реквизити. Налице е ясно и пълно описание на административното нарушение, както в АУАН, така и в НП. Налице е яснота относно елементите му, включително времето и мястото на извършване.
От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесното ППС било съчленено с пет оси. Следователно, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б. „а“ във вр. с чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ допустимото максимално натоварване на единичната задвижваща ос следва да е 11.5т. В случая, от доказателствения материал се установява, че посредством електронна везна САРТЕLS ОRА 10 № 0784 е било измерено натоварване на задвижващата /2ра/ единична ос на ППС - 14.300т. Т.е. натоварването й е било по-голямо от допустимото. Измерването е било извършено с изправно и годно техническо средство, което обстоятелство се установява от представените в тази насока писмени доказателства (удостоверение за одобрен тип средство за измерване, паспорт на везна електронна тип ОRА 10, фабр. № 0784 и регистрация за извършените последващи проверки до м.03.2018г. вкл.) от лице, преминало съответно обучение. От друга страна, съгласно чл.7, ал.1, т.3, б.”б” от Наредбата, сумата от натоварванията на ос на една тройна ос на полуремарке, когато разстоянието между осите е над 1,3 м. следва да е максимум 24т. От приложената кантарна бележка № 1408/26.03.2018г. се установява, че сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето с рег. № В2398 ЕН е било 33.360т. т.е значително над 24т.
Предвид така установените данни и съобразно чл.3, т.2 и § 1, т.1 от ДР на Наредба №11/03.07.2011г. на МРРБ, процесното съчленено ППС се явява тежко, такова. Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от ЗП движението на извънгабаритни и тежки ППС е забранено и се осъществява само с разрешение /разрешително или квитанция за платени пътни такси/ за дейност от специалното ползване на пътищата на администрацията, управляваща пътя /АПИ/. В случая е безспорно установено, че касаторът е управлявал процесното ППС без да разполага с такова. Именно защото е управлявал посоченото тежко ППС т.е. извършвал е движение на същото, касаторът е субект на нарушението по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. От субективна страна деянието е извършено виновно, под формата на непредпазливост, тъй като касаторът не е предвиждал, но е бил длъжен (по силата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП, където вмененото задължение е нормативно предписано) и е могъл да предвиди, че управляваното от него ППС попада в обхвата на чл.26, ал.2, т.1 б.”а” от ЗП.
За извършеното административно нарушение на касатора е наложено наказание „глоба” в минималния размер предвиден в закона, което сочи, че АНО е отчел наличните смекчаващи отговорността обстоятелства, включително изпълнението на условията на чл.37, ал.3 от Наредбата след съставяне на акта. Случаят не представлява маловажен такъв, имайки предвид установеното претоварване на ППС и факта, че движението на претовареното ППС има за последица повреждането на пътната настилка, което от своя страна се явява условие за пътнотранспортни произшествия.
Настоящата инстанция споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е подробно мотивиран, като са обсъдени направените възражения от наказаното лице, които на практика то навежда и пред настоящата съдебна инстанция. Подадената касационна жалба е неоснователна. Не се споделят възраженията, изложени в нея.
Съдът счита, че разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б.“а“ от ЗП вменена на касатора не поставя изискване относно субекта, който следва да се снабди с разрешение за специално ползване на пътищата, а съдържа единствено забрана за извършване на дейности по специалното ползване на пътищата чрез движение на тежки и/ или извънгабаритни ППС, без за това да има надлежно издадено разрешение. Именно поради това субект на нарушението по посочената разпоредба е и лицето, което фактически извършва дейността по ползване на пътя, в случая това е водачът на ППС – касатора. Отговорността, която се следва на основание чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП за лицето, което управлява процесното ППС без изискуемото разрешително, не игнорира изискването на чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ, съгласно който собствениците на тежки и/ или извън габаритни ППС или лицата, които извършват превозите са длъжни да подадат в А“ПИ“ или в съответното Областно пътно управление или общината заявление за издаване на необходимото разрешително по образец или когато превозът не бъде извършен в посочения в разрешителното срок, да подадат заявление за удължаване на срока. Това не освобождава водачите на ППС да спазват разпоредбата на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от ЗП и съответно при неизпълнение да носят отговорност. Този извод следва от санкционната разпоредба на чл. 53, ал. 1 от ЗП.
Подадената жалба е неоснователна в частта за наведените възражения за необосноваността на постановения съдебен акт, касаещи тегленето на процесното ППС. Необосноваността на съдебното решение не е касационно основание по смисъла на чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Поради това съдът приема, че служебно на основание чл. 218, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН следва да се произнесе за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. В тази връзка съдът приема, че постановения съдебен акт не страда от посочените пороци.
По изложените съображения съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, представляващи касационни основания за неговата отмяна. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 155/20.06.2018 г., постановено по НАХД № 406/ 2018 г. по описа на РС-Търговище.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Препис от решението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ:………

Решението е влязло в законна сила.