Р Е Ш Е Н И Е

№ 119 12.09.2018 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище касационен състав
На четвърти септември 2018 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова
КАНД № 121 по описа за 2018 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на „Си-Ви-Ес-Омуртаг“ ЕООД, ЕИК 814208987 със седалище и адрес на управление7 гр. Велико Търново, ул. „Тракия“ № 1, действащо чрез представителя К. К., чрез а.. Р.Т. от АК – София, със адрес за призоваване: гр. Горна Оряховица, ул. „Вичо Грънчаров“ № 9, вх. А, ет. 2 кантора № 8 против Решение № 163/ 26.06.2018 г., постановено по НАХД № 343/ 2018 г. по описа на РС-Търговище, с което е потвърдено НП № 803/ 27.03.2018 г. на председателя на Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, с което на дружеството на основание чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ е наложено адм. наказание ”имуществена санкция” в размер на 15 000 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за оспорване противоречие с материалния закон и необоснованост, като при тълкуване се извлича – необоснованост. В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован не изпраща представител. От процесуалния му представител а.. Т. е получено писмено становище за отмяна на постановения съдебен акт.
Ответникът по касация – Държавната агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ гр. София, редовно призован, се представлява от гл.юрк. В.Димитрова, която счита подадената касационна жалба за неоснователна и изразява становище за потвърждаване на постановения съдебен акт.
Прокурорът счита жалбата за неоснователна, а решението на въззивния съд за правилно.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесното НП първоинстанционния съд е приел за установено от фактическа страна, че касаторът „СИ – ВИ –ЕС –ОМУРТАГ“ ЕООД, ЕИК 814208987 е бил съхранител на млечни продукти – държавен резерв /ДР/, съгласно договор за съхранение № 5058/19.12.2011г., сключен с Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ /ДА „ДРВВЗ“/ и Анекс от 28.06.2017г. Съгласно договора, съхранението на продуктите – ДР е следвало да се извършва в складови помещения в гр.Търговище и в гр.Омуртаг. На основание заповед № РД-10-318/11.12.2017г. на Директора на ТД „Държавен резерв“ гр. В.Търново в периода 12.12.2017г. – 13.12.2017г. комисия от ТД „Държавен резерв“ –В.Търново е извършила проверка във връзка със съхранението на млечните продукти –ДР от касатора. Проверката е била извършена в млекопреработвателно предприятие в гр.Търговище, бул. „29 –и януари“ №7 – склад за съхранение на ДР на краве сирене. Посочената складова база е била собственост на „Младост 2002“ ЕООД гр.София и е била предоставена с договор за наем на „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД. При проверката, при която е присъствала Г. А.И.– упълномощен представител на дружеството, е била установена липса от 26 448,986кг. краве сирене. Посоченото количество е трябвало да бъде съхранявано от дружеството и същото е било налично при предходна проверка, извършена от ДА „ДРВВЗ“ и ДА „НС“ на 07.11.2017г., съгласно Констативен протокол № 4786/07.11.2017г. Резултатите от извършената в периода 12-13.12.2017г. проверка са били отразени в Констативен протокол № 40-07-3641/13.12.2017г., към който са били приложени и писмени обяснения от Г. А.И. и К. И.А. – материално-отговорно лице за съхранение на ДР. Предвид така констатираните обстоятелства, св.Бъчваров – гл.експерт при ТД „Държавен резерв“ –В.Търново при ДА „ДРВВЗ“ е съставил на „СИ – ВИ –ЕС –ОМУРТАГ“ ЕООД, АУАН № 1/10.01.2018г. за нарушение по чл.31, ал.2 от ЗДРВВЗ. Актът е бил съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 02.02.2018г. същият е бил предявен и подписан от упълномощен представител на дружеството – Г.И., на която е бил връчен и съответен препис. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били направени възражения срещу акта. Въз основа на АУАН № 1/10.01.2018г., председателят на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“ е издал Наказателно постановление № 803 от 27.03.2018г., с което на основание чл.31, ал.2 от ЗДРВВЗ е наложил на „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД, имуществена санкция в размер на 15 000лева.
От правна страна въззивният съд е намерил, че в хода на административно-наказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ЗДРВВЗ и заповед № РД -10-242/ 16.06.2016г. на председателя на ДА „ДРВВЗ“. Същите съдържат изискуемите от ЗАНН задължителни реквизити. Налице е яснота относно елементите от обективната страна на административното нарушение, включително относно обстоятелството – кога е извършено то. По делото е приложено писмо изх.№ 40-07-58/04.01.2018г., адресирано до управителя на дружеството, представляващо покана за явяване в сградата на ТД „Държавен резерв“ В.Търново на 10.01.2018г., за съставяне на АУАН. Посочената писмо е получено от упълномощеният представител на дружеството на 08.01.2018г. Въпреки това, на 10.01.2018г. представител на „СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД не се е явил в сградата на ТД „Държавен резерв“ В.Търново и АУАН законосъобразно е съставен при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. На 02.02.2018г. АУАН е предявен и подписан от Г.Иванова, на която е връчен и съответен препис. Последната е била надлежно упълномощена от управителя на дружеството.
По делото е безспорно установено, че касаторът „СИ – ВИ –ЕС –ОМУРТАГ“ ЕООД, ЕИК 814208987 е дружество - съхранител на продукти - ДР, съгласно договор за съхранение № 5058/19.12.2011г., сключен с ДА „ДРВВЗ“ и Анекс от 28.06.2017г. Съгласно приложение № 1 – 2017г. към договора за съхранение, количеството краве сирене, което жалбоподателят следвало да съхранява и което се водело на отчет в „СИ-ВИ-ЕС-Омуртаг“ ЕООД – складова база гр.Търговище било 146, 577кг. При извършена на 07.11.2017г. проверка от ДА “ДРВВЗ“ и ДА „НС“ в склада за млечни продукти на дружеството в гр.Търговище, бул. „29 -и Януари“ № 7 е установена наличност от 26 448,986 кг. и липса от 120 128,014кг. краве сирене за ДР. Тези данни се потвърждават и от констатациите, съдържащи се в КП № 4786/07.11.2017г.
По делото е доказано по несъмнен начин и обстоятелството, че в периода 12.12.2017г. - 13.12.2017г. комисия от ТД „Държавен резерв“ В.Търново извършила последваща проверка. В хода на същата било установено, че количеството от 26 448,986 кг. краве сирене, което било налично при проверката, извършена на 07.11.2017г. в складовата база в гр.Търговище, бул. „29-и януари“ №7 липсвало. Този факт е безспорно установен, въпреки обстоятелството, че на 12-13.12.2017г. контролните органи са били лишени от възможност за достъп до хладилните помещения в складовата база в гр.Търговище. В закона няма легално определение за „липси“, поради което следва да се приеме, че това е обективно състояние на отсъствие на определен материален предмет на конкретно определено място. Следователно за съставомерността на деянието по чл.31, ал.2 от ЗДРВВЗ е достатъчно да бъде установено отсъствието на държавни резерви от определеното място за съхранението им, което в случая е безспорен факт. Количеството краве сирене /26 448,986кг./ - държавен резерв, съгласно чл.2, ал.1 от ЗДРВВЗ, не е било налично в складовата база за съхранение на „ СИ-ВИ-ЕС-ОМУРТАГ“ ЕООД в гр.Търговище, а и в гр.Омуртаг. Отговорността на дружеството по чл.31, ал.2 от ЗДРВВЗ е обективна, поради което и не се налага обсъждане и изследване на виновно поведение. От доказателствата по делото не се установи липсата да се дължи на форсмажорни обстоятелства. С оглед изложеното, съдът е намерил, че дружеството е санкционирано законосъобразно на основание чл.31, ал.2 от ЗДРВВЗ. Имуществената санкция, наложена на касатора е в размер – над минималния предвиден в закона, но значително под средния. Съдът е счел, че този размер съответства на тежестта на нарушението и на данните, че въпреки даденото и с КП № 40-07-3641/13.12.2017г. предписание за възстановяване на процесните 26 448.986кг. сирене – ДР, към момента на последващата проверка /01-02.02.2018г./ същите не са били възстановени. С оглед значимостта на охраняваните от ЗДРВВЗ обществени отношения, разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима.
Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на въззивния съд като правилни и законосъобразни. Съдебният акт е подробно и обстойно мотивиран. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и приложимите правни норми. Подадената касационна жалба е неоснователна. Действително както правилно е приел и въззивният съд на касатора е било дадено предписание за възстановяване на ДР на липса от 26 448, 986 кг. краве сирене на 07.11.2017 г. , същото предписание е дадено и на 13.12.2017 г. Неизпълнението на първото предписание е констатирано при последващата проверка от АНО на 12.12.2017 г., което е описано в съставения КП № 40-07-3641/13.12.2017г.
Съдебният състав счита, че правилно и законосъобразно касаторът е наказан по санкционната норма на чл. 31, ал. 2 от ЗДРВВЗ. Посочената норма, както е приел и въззивния съд съдържа диспозиция и санкция в себе си. Не се споделят възраженията на касатора за посочване на нарушената разпоредба от ЗДРВВЗ в съставения АУАН и издаденото НП. Според легалното определение на чл. 3, ал. 1 от ЗДРВВЗ военновременните запази представляват материални ресурси, определени в номенклатурен списък и предназначени да осигурят при положение на война и военно положение производство на военна продукция за потребностите на въоръжените сили, на структурите, изпълняващи задачи по отбраната на страната, националното стопанство и на населението за период от време, определен от Министерския съвет с общия държавен военновременен план. От друга страна, в закона действително няма легално определение за понятието „липси“, но съдебната теория и практика приемат, че липсата поначало се дефинира като щета с неустановен произход, като причините за проявлението и могат да бъдат от различно естество. В случая липсите са установени от АНО при извършени проверки на складове на касатора. В тази връзка не се споделят възраженията на касатора за преместване на млечни продукти или за достъп до помещенията за съхранение на контролните органи и прекратени договорни отношения с трети лица.
По отношение на наложеното адм. наказание на касатора съдебният състав приема, че същото е правилно определено и напълно съответства на обществената опасност на деянието, смекчаващите и отегчаващи вината му обстоятелства. Не е за пренебрегване обстоятелството, че количеството на липсващото краве сирене не е малко и се касае за държавни резерви, които са с особен статут, а не за склад на едро.
Съобразявайки служебните си задължения за проверка за съответствие на първоинстанционното решение с материалния закон, настоящата инстанция намира, че е приложен правилно. Не бяха установени и нарушения, свързани с валидността и допустимостта на оспореното решение.
Поради тези съображения оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 във вр. с ал.1 от АПК , във вр. с чл.63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163/ 26.06.2018 г. по НАХД № 343/2018 г. по описа на Районен съд-Търговище за 2018 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Препис от решението да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЧЛЕНОВЕ: ………

Решението е влязло в законна сила.