Р Е Ш Е Н И Е

№ 18 09.02.2018 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище касационен състав
На шести февруари 2018 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Стоянка Иванова
Прокурор: Диляна Стоянова
Като разгледа докладваното от съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 17 по описа за 2018 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на В.Г.К. *** против решение № 330/ 15.12.2017 г. постановено по НАХД № 1060/ 2017 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К, № 1511637 от 08.04.2016 г. на ОД на МВР- Търговище, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лв. В жалбата не е посочено конкретно касационно основание за отмяна. При тълкуване се извлича – необоснованост. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна, а решението е правилно и законосъобразно. Няма допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон, с оглед на което решението следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка със събраните доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ), въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 08.04.2016 г. в 08.27ч. в община Търговище, на ПП І - 4 в участъка на км.227+ 300 с автоматизирано техническо средство № 00209D32D438 била засечена скоростта на движение на автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. ….. С техническото средство била отчетена скорост на движение на автомобила от 81 км/ч. Предвид това, от ОДМВР - Търговище бил издаден ел.фиш за налагане на глоба серия К, № 1207724 за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Въпросният ел.фиш бил издаден на Петко Недялков Георгиев, който към този момент бил управител на „ИКОРГРУП“ ЕООД, чиято собственост бил автомобила. Посоченото лице декларирало по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП, че на визираната в ел.фиш дата и час /08.04.2016г. – 08.27ч./ автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег. … се е намирал във владение на касатора. Към декларацията било приложено копие на СУМПС на В.К.. С оглед постъпилата декларация, ел. фиш издаден на П. Г. бил анулиран. На 22.02.2017г. от ОДМВР – Търговище бил издаден ел.фиш серия К, № 1511637 срещу касатора. В последния било посочено, че на 08.04.2016г. в 08.27ч. моторното превозно средство „БМВ 330 ХД“ с рег… се е движило участъка на км.227+300 от ПП І- 4 с установена скорост от 78 км/ч., при максимално разрешена скорост на движение от 60 км/ч. Било прието, че превишението на разрешената скорост на движение е било с 18 км/ч, поради което на касатора за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 50лв.
От правна страна въззивният съд е приел, че от представеното извлечение от АИС – КАТ е видно, че обжалваният ел.фиш е издаден на 22.02.2017г. и следователно са спазени сроковете по чл.34 от ЗАНН и по чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. с чл.11 от ЗАНН.
В чл.189, ал.15 от ЗДвП е предвидено, че изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес. Предвид посочената разпоредба, снимка № 181 /л.9 от делото/ се явява годно доказателствено средство в процеса. От същата се установява мястото, времето, както и техническото средство, с което е засечена скоростта на движение. По делото е представена инструкция за работа на „Мultaradar SD 580” /л.34- 42/, от която е видно, че техническото средство може да бъде настроено да засича скоростта на движение на МПС както в определена пътна лента, така и в определена посока на движение на превозното средство, респ. приближаващ или отдалечаващ се трафик. В съответствие с методическите указания относно реда за обработка, съставяне и отчет на ел. фиш за нарушения установени със стационарна система за контрол на скоростта „Мultaradar SD580“ /л.31-33/, от така установената скорост е била приспадната допустимата грешка в измерването и законосъобразно за безспорно доказана в ел.фиш е приета скорост на движение на автомобила от 78 км/ч. Нарушението е установено и заснето със стационарно техническо средство - „Мultaradar SD580” с ID № 00209D32D438 /л.33/, като по делото са представени доказателства за техническа годност и изправност на същото към момента на констатиране на нарушението /удостоверение за одобрен тип средство за измерване, извлечение от регистър на одобрените за използване типове средства за измерване, протокол № 19- ИСИ/ 16.03.2016г. от БИМ за последваща проверка на видео -радарната система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „МultaradarSD580” с ID № 00209D32D438 със срок на валидност една година/.
От представената справка за собствеността на автомобила се установява, че към момента на извършване на нарушението автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег.№ .. е бил собственост на „ИКОРГРУП“ ЕООД. При справка в търговския регистър се установява, че управител на дружеството към датата на нарушението е бил и П. Н. Г., ЕГН **********. Съгласно подадената от последния декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП, касаторът правилно е определен като субект на нарушението.
С ел.фиш касаторът е наказан на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 във вр. с чл.21, ал.2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение извън населено място с 18 км/ч. В случая според ел. фиш и приложената снимка № 181 максимално допустимата скорост на движение в процесния участък от пътя е била 60 км/ч. Тази максимално допустима скорост на движение е посочена и в представения списък на местата и точките за контрол на скоростта със стационарни и мобилни автоматизирани технически средства на територията, обслужвана от ОДМВР - Търговище, публикуван и на интернет страницата на ОДМВР- Търговище. Посоченото ограничение, по силата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, следва да е било обозначено с пътен знак, което обстоятелство се установява от писмо с изх.№ 24-00- 67/01.07.2016г. на Директора на ОПУ –Търговище. Същото удостоверява наличието на пътен знак В 26 (60 км/ч.) на път І -4 при км.227+ 150 вдясно (за посока София –Варна), както и на пътен знак В26 (60км/ч.) при км.227+450 вляво (за посока Варна – София). Посоченото писмено доказателство установява, че и двата пътни знака са поставени на 150м. преди стационарната камера за засичане на скоростта на ППС, монтирана на път І - 4 при км.227+300 вляво, като местоположението на знаците не е променяно през 2014г. и 2015г. Съгласно писмо изх.№ 24- 00- 67/01.07.2016г., осъществяваният контрол с автоматизираното техническо средство е сигнализиран с пътни знаци Е24, поставени при км.226+700 вдясно и км.227+550 вляво.
Настоящата инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства и наведените възражения от наказаното лице. Касаторът навежда пред настоящата инстанция възражения, които по същността си касаят необосноваността на постановения съдебен акт и незаконосъобразността на издадения ЕФ. Необосноваността на оспорения съдебен акт не e касационно основание за настоящата съдебна инстанция съгласно чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Доводите за незаконосъобразността на издадения ЕФ касаторът е следвало да навежда пред въззивния съд, а не пред настоящата инстанция.
При положение, че при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка на въззивното решение, касационният състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 2 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на движение извън населено място с 18 км/ч. Нарушението е безспорно установено и доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока са неоснователни и необосновани. По делото е доказано и обстоятелството, че извършеното нарушение е установено и заснето със стационарно техническо средство, което е обозначено по надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита, постановения съдебен акт за валиден и допустим. Не се констатираха нарушения на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл.223 от АПК, съдът

Р Е Ш И:


ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 330/15.12.2017 г., постановено по НАХД № 1060/ 2017 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:………. ..………..

Решението е влязло в законна сила.