Р Е Ш Е Н И Е

Номер 50 11. 04. 2018 година град Търговище

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд град Търговище
на десети април две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА СТЕФАНОВА
ИВАНКА ИВАНОВА
Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор: ДИЛЯНА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
КНАХД № 50 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК във вр. с чл. 63, ал.2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „Хаддад милк“ ЕООД, ЕИК 203820112 със седалище - с.Макариополско, ул.„Юрий Гагарин“ №10, общ.Търговище, представлявано от управителя Ж. А. Х. чрез пълномощника адв.И.Д. *** против Решение№ 40 от 20.02.2018г. по НАХД № 15 по описа за две хиляди и осемнадесета година на Търговищкия районен съд , с което е потвърдено Наказателно постановление № 298629 –F 351378 от 20.11.2017г. издадено от Зам. Директор на ТД на НАП – Варна, с което на „Хаддат милк“ ЕООД – с.Макариополско, ул.“Юрий Гагарин“ № 10, ЕИК 203820112, представлявано от Ж. А. Х., на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв.,като законосъобразно.
С касационната жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на акта. Моли се въззивното решение да бъде отменено. В с.з. не взема становище.
Ответникът не взема становище.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Търговище, дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
След като обсъди законосъобразността на решението по наведените касационни оплаквания в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на касационната проверка,извършена съгласно чл.218 АПК, административен съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в срок от легитимна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Районният съд е установил от фактическа страна, че на 28.09.2017г. контролни органи от ТД на НАП – Варна, офис Търговище извършили проверка на мандра, находяща се в с.Макариополско, общ.Търговище, ул.“ Юрий Гагарин“ № 10, стопанисвана от „Хаддад милк“ ЕООД. При проверката било констатирано, че на територията на млекопреработвателното предприятие имало обособена ведомствена бензиностанция, която включвала монтирана и вкопана в земята /подземна/ цистерна за съхранение на дизелово гориво с вместимост 20 000л. и свързана с нея колонка за зареждане на гориво. Било установено, че от посочената бензиностанция с дизелово гориво се зареждали МПС на дружеството. Към момента на проверката била установена наличност от дизелово гориво в цистерната от 5000л. Контролните органи констатирали, че дружеството като задължено лице не е въвело в експлоатация и не е регистрирало в системата на НАП ЕСФП, съгласно изискванията на чл.3, ал.12 и чл.2, ал.2, т.3 от Наредба Н -18/2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Съставен бил АУАН № F 351378 от 10.10.2017г. за нарушение на чл.118, ал.8 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.12 и чл.2, ал.2, т.3 от Наредба Н -18/2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Въз основа на така съставения АУАН, Зам. Директор на ТД на НАП – Варна издал Наказателно постановление № 298629 – F 351378 от 20.11.2017г., с което за нарушение на 118, ал.8 от ЗДДС във вр. с чл.3, ал.12 и чл.2, ал.2, т.3 от Наредба Н -18/2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС наложил на „Хаддад милк“ ЕООД, ЕИК 203820112 имуществена санкция в размер на 1000лв.
При тази фактическа обстановка районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до опорочаване на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, по предвидените от закона ред и форма. Прието е, че при съставянето на АУАН не са допуснати нарушения, които да не са преодолими по реда на чл.53, ал.2 от ЗАНН. Разместването на имената на управителя на дружеството в съставения ПИП не представлява обстоятелство, компрометиращо протокола като доказателствено средство, предвид наличието на достатъчно други данни, индивидуализиращи данъчно задълженото лице, извършващо дейността в проверения обект /ЕГН на управителя, фирма на търговеца, ЕИК и т.н./, респ. не представлява обстоятелство, опорочаващо административнонаказателното производство, което започва със съставянето на АУАН. Административното нарушение е описаното достатъчно конкретно и ясно, както в АУАН, така и в НП, включително относно вида на визираното от контролните органи гориво, съхранявано в подземната цистерна и предназначено за зареждане на МПС, използвани от дружеството. Прието е, че не представлява съществено процесуално нарушение обстоятелството, че в АУАН и НП е записано, че въпросното течно гориво е дизелово гориво, имайки предвид, че и Наредба № Н-18/2006г. /Приложение № 17/ също ползва понятието дизел.
Съгласно чл.118, ал.8 от ЗДДС, данъчно задължено лице, което извършва зареждане на превозни средства, машини, съоръжения или друга техника за собствени нужди с течни горива, е длъжно да регистрира и отчита зареждането по реда на наредбата по ал.4. Т.е. по реда на Наредба Н -18/2006г. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, която съгласно§ 11 от ПЗР е издадена на основание чл.118, ал.2 и 4 от ЗДДС.
Ответната по касация страна е данъчно задължено лице, извършващо зареждане на течни горива за собствени нужди от стационарна подземна цистерна /резервоар за съхранение на гориво/ с вместимост над 1000 литра, като същият не е въвел в експлоатация и не е регистрирал в системата на НАП фискално устройство по смисъла на чл.2, ал.2, т.3 от Наредба Н -18/2006г. - ЕСФП, съгласно изискванията на чл.3, ал.12 от същата наредба /доколкото се установи, че не са налице визираните в този текст изключения/. Неспазването на реда, регламентиран в Наредба Н-18/2006г. води до извод за нарушение на чл.118, ал.8 от ЗДДС, който от своя страна обуславя санкциониране на дружеството на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. За нарушение на чл.118 от ЗДДС и нормативен акт по неговото прилагане, извършено от юридическо лице, чл.185, ал.2 от ЗДДС предвижда имуществена санкция от 3000 до 10 000 лв. За случаите, когато нарушението не е довело до неотразяване на приходи, какъвто е настоящият случай, законът препраща към санкциите по ал. 1 на чл.185 от ЗДДС т.е. от 500 до 2000лв.
Наказващият орган е приел, че в случая не са налице предпоставки за приложение на чл.28 от ЗАНН, който извод съдът споделя. Въззивната инстанция е приела, че нарушението не покрива белезите на маловажен случай, доколкото същото не се явява с по-ниска степен на обществена опасност от обичайните нарушения от този вид. Отчитайки значимостта на засегнатите обществени отношения от една страна, а от друга обстоятелството, че нарушението е първо по ред, е прието, че наложената имуществена санкция /в размер - над минималния, но под средния, предвиден в закона/ е определена законосъобразно и съответства на тежестта на нарушението.
Касационният съд възприема установената от първа съдебна инстанция фактическа обстановка, като съответна изцяло на събраните по делото доказателства. Аргументи на фона на задълбочения правен анализ, направен при правилно интерпретирана фактическа обстановка от страна на въззивната инстанция и против изложените такива в касационната жалба - не се намират.
Касационното производство е средство за отстраняване на грешките на съда при прилагане на закона. Нарушение на материалния закон е налице, ако той е приложен неправилно, т.е. не е приложена съответната правна норма на закона, допусната е неправилна квалификация на деянието или не е приложен законът, който е трябвало да бъде приложен. В настоящето производство не са налице доказателства районният районен съд да е допуснал такива нарушения.
Споделят се изводите на районния съд. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При постановяването на същия са взети предвид относимите за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения.
При извършената служебна проверка, съгласно чл.218 ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от съда нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на атакуваното решение.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът


Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение№ 40 от 20.02.2018г. по НАХД № 15 по описа за две хиляди и осемнадесета година на Търговищкия районен съд .
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.2.

Решението е влязло в законна сила.