Р Е Ш Е Н И Е №90

гр. Търговище, 10.10.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - Търговище, втори състав, в открито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА

при секретаря Стоянка Иванова, като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 105 по описа на АС – Търговище за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба на Д.Д.Н. *** срещу заповед № 18 – 1292-000471 от 05.06.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство: лек автомобил с …. за срок от шест месеца, като в тази връзка са отнети свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели. Жалбоподателят твърди, че при издаването на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения и същата противоречи на материалния закон. Признава, че при извършена проверка на 05.06.2018г. му е съставен АУАН за това, че управлява МПС, след като свидетелството му е било отнето по административен ред. Административният орган, издал оспорената ПАМ, направил това едновременно с издаване на АУАН, без да му даде възможност за представяне на доказателства и възражения, с което допуснал съществено процесуално нарушение. В тази връзка се сочи, че заповедта от 07.02.2018г., с която е наложена принудителната административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“, към момента на проверката на 05.06.2018г. не е била влязла в сила. Обосновава се, че допуснато от закона предварително изпълнение на по-горе посочената ПАМ не дава основание да се счита, че свидетелството му е било надлежно отнето по административен ред към 05.06.2018г. и респ. че е налице материално правно основание за налагане на оспорената мярка. В съдебно заседание жалбата се поддържа, претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата чрез процесуален представител оспорва основателността на същата. Подробно обосновава, че са спазени всички изисквания за законосъобразност на оспорената заповед, както и конкретно, че е било налице материално-правно основание за издаването ѝ.
Административен съд – Търговище, втори състав, въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Със заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165 от Закона за движение по пътищата е определил да осъществяват контрол по ЗДвП определени структури на МВР сред които са и Областните дирекции на МВР. Със заповед № 363з – 543 – 03.05.2017г. Директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени категории длъжностни лица да издават ПАМ по чл. 171, ал.1, т. 1, т. 2, т. 2а от Закона за движението по пътищата, сред които е и началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР за територията, обслужвана от ОД на МВР – Търговище.
Със заповед № 18-1292-000080 от 07.02.2018г., издадена на основание чл. 171, ал.1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП, началник на група „МПС, водачи и административно-наказателна отговорност“ към сектор „пътна полиция“ при ОД на МВР - Търговище е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 1, б. „б“ от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, поради управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози. Заповедта е връчена на жалбоподателя февруари 2018г. и към настоящия момент не е влязла в сила. Била е оспорена по съдебен ред от него, по повод на което е образувано адм. дело № 34/2018г. по описа на Административен съд – Търговище, приключило с постановяването на решение от 02.05.2018г., с което жалбата срещу заповедта е отхвърлена. Решението на Адм. съд – Търговище е било оспорено пред ВАС и към настоящия момент делото е висящо пред него. Не е спорно между страните, че от съда не е искано спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедта. Отделно от това към 05.06.2018г. нито са били изминали 18 месеца от връчването на тази заповед, нито е бил решен въпросът за отговорността на Данаил Н. – образуваното и водено срещу него ДП № 124 за същото деяние не е било приключило, видно от представеното по делото препис-извлечение на регистъра на постъпилия заявителски материал в РУ – Търговище.
Оспорената процесна заповед е издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище на основание чл. 171, т. 2а, б. а от ЗДвП. С нея административният орган е наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство: лек автомобил „Сузуки игнис“ …… собственост на жалбоподателя, за срок от шест месеца, като в тази връзка са отнети свидетелството за регистрация на МПС и два броя регистрационни табели. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че субектът на ПАМ като собственик на лек автомобил „Сузуки игнис“ рег. № е установен да го управлява на 05.06.2018г. след като СУМПС му е било отнето временно по реда на чл. 171, ал.1, т.1.
В заповедта е посочено, че нарушението е констатирано с акт за установяване на административно нарушение № Д 488760 от 05.06.2018г. Актът е издаден срещу Д.Д.Н. *** за това, че на 05.06.2018г. в гр. Търговище, управлява собствения си лек автомобил „Сузуки игнис“ рег……след като СУМПС му е било отнето временно по реда на чл. 171, ал.1, т.1 със заповед № 18-1292-000080 от 07.02.2018г., връчена на 15.05.2018г.
Заповедта за налагане на процесната ПАМ е връчена на 11.06.2018г., а жалбата срещу заповедта е подадена на 25.06.2018г.
Предвид установеното от фактическа страна, като провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от лице, което има правен интерес от оспорването, поради което е допустима.
На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл. 171, ал.1, т.2а от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или на оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази правна уредба, представените по делото заповеди № 8121з – 1524 от 09.12.2016г. на министъра на вътрешните работи и № 363з – 543 – 03.05.2017г. на директора на ОДМВР – Търговище, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
С оглед съдържанието на акта съдът приема, че е спазена установената от закона форма – чл. 172, ал.1 от ЗДвП и чл. 59, ал.2 от АПК. Фактическите основания за издаване на заповедта са изложени достатъчно ясно и изчерпателно. Посочена е една от хипотезите на чл. 171, ал.1, т.2а, която е самостоятелно основание за налагане на обсъжданата ПАМ. В производството по издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Релевантните обстоятелства са изяснени в пълен обем. Обжалваният акт е съобразен и с целта на закона, която най-общо е да се гарантира безопасността на движението по пътищата.
При преценка на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Законът за движение по пътищата забранява управление на МПС от водач, чийто свидетелство за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 (с нормата на чл. 150а от ЗДвП), респ. предвижда налагане на ПАМ „прекратяване на регистрация на ППС за определен срок“ на собственик, управляващ МПС, чието СУМПС към този момент е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 от закона.
При тази законова регламентация, необходимата материално правна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежния ред управление на МПС от собственик, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 от закона. Спорният въпрос по делото е именно това - дали тази предпоставка е била налице, доколкото заповедта за налагане на ПАМ от 07.02.2018г., с която се постановява временното отнемане на СУМПС, към 05.06.2018г. несъмнено не е била влязла в сила. Съдът намира, че наличието на обсъжданата заповед, за която жалбоподателя е бил уведомен, представлява годно материално-правно основание за издаване на оспорената мярка. Основанията за този извод са следните: Съгласно чл. 172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедите за налагане на ПАМ по съдебен ред не спира изпълнението на приложената административна мярка. Това означава, че адресатът на заповедта следва да зачита установеното с нея правно положение, независимо, че заповедта към 05.06.2018г. е била оспорена по съдебен ред и съдебното производство не е било приключило.
По изложените съображения съдът приема, че са били налице основания за издаване на обжалваната заповед. Налагането на принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство”, с оглед установеното от фактическа страна, е било задължително. Срокът на действие на тази принудителна административна мярка е ограничен – от шест месеца до една година. Административният орган е съобразил това ограничение и е наложил мярка в предвидения от закона минимален размер.
Макар да е издадена изцяло в съответствие с материалния закон – чл. 171, ал.1, т. 2а Закона за движение по пътищата, съдът следва да провери дали наложената мярка не ограничава по недопустим начин правото на собственост, гарантирано в чл.1 на протокол № 1 към Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която предвижда, че „всяко физическо или юридическо лице има право мирно да се ползва от своите притежания. Никой не може да бъде лишен от своите притежания освен в интерес на обществото и съгласно условията, предвидени в закона и в общите принципи на международното право. Предходните разпоредби не накърняват по никакъв начин правото на държавите да въвеждат такива закони, каквито сметнат за необходими за осъществяването на контрол върху ползването на притежанията в съответствие с общия интерес или за осигуряване на плащането на данъци или други постъпления или глоби.”
Съгласно чл. 5 от Протокол № 1, чл.1, чл. 2, чл. 3 и чл. 4 са допълнителни членове на Конвенцията, а Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, е ратифицирана от Република България със закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ, бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Съгласно чл.5, ал. 4 от Конституцията на Република България международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Европейският съд по правата на човека чрез своята съдебна практика е дал критериите, въз основа на които се определя дали е налице нарушение на чл.1 от Протокол № 1. Първо следва да се провери дали е налице право на собственост, което да попада в приложното поле на разпоредбата; 2) след това следва да се прецени дали е налице намеса на държавата при упражняване на това право от лице, ползващо се със защита и какво е естеството на тази намеса. Накрая следва да се установи дали намесата е позволена съгласно чл. 1, Протокол № 1, като се предпоставките за това са тя да е предвидена в закона, да е в интерес на обществото и да е спазен справедлив баланс между конкуриращите се интереси, т.е. намесата трябва да е съразмерна.
Понятието „собственост“ по Конвенцията има автономно значение, което не се ограничава с притежаването на вещи. В случая обаче се касае за типично право на собственост върху движима вещ, каквото е правото на собственост на жалбоподателя върху автомобила, което безспорно попада в приложното поле на чл.1 от Протокол № 1 към Конвенцията, затова няма смисъл да се обсъжда подробно обхватът на понятието по Конвенцията.
Процесната принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство за срок от шест месеца, несъмнено представлява намеса на държавата при упражняване на правото на собственост на жалбоподателя върху автомобила, тъй като го лишава от възможността за шест месеца не само той лично, но и чрез друго лице да си служи с вещта, която притежава.
Както бе посочено по-горе тази мярка е законоустановена – уредена е със Закона за движение по пътищата. Мярката е предвидена в интерес на обществото – с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата, тъй като управлението на МПС от лице, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1, е дейност, която носи висок риск за живота и здравето на водача, евентуалните пътници в автомобила и другите участници в движението, както и за материални щети. Мярката е годна да изпълни целта си – несъмнено е, че по време на дерегистрацията, автомобилът не може да бъде ползван от водача, чието СУМПС е временно отнето по реда на чл. 171, т.1 от закона. Доколкото ограничението е само за шест месеца, съдът приема, че е налице справедлив баланс между правата на засегнатото лице и интереса на обществото. По тези съображения съдът приема, че в конкретния случай правото на собственост на жалбоподателя не е засегнато по недопустим от Конвенцията начин.
Жалбата срещу заповедта за налагане на ПАМ е неоснователна и следва да се отхвърли. Разноски не са претендирани от страна на процесуалния представител на ответника, а с оглед изхода на делото претенцията на жалбоподателя не следва да се поставя на обсъждане.
Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал.1 от АПК, Административен съд – Търговище, втори състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.Н. *** срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка № 18 – 1292-000471 от 05.06.2018г. на Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Търговище, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, ал.1, т. 2а от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство: лек автомобил с ……. за срок от шест месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването на страните, че същото е изготвено.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:

Решението не е влязло в законна сила.