Р Е Ш Е Н И Е

Номер 101 02.11.2018 година Град Търговище

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Административен съд Град Търговище
На втори октомври две хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТОДОРОВА

Секретар: СТОЯНКА ИВАНОВА
Прокурор:
Като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
АД № 137 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на чл.118 КСО във вр. чл.145 АПК.
Образувано е по жалба на О.Х.Ш. ***, против Решение №1040-25-16 от 15.08.2018 г. на Директор на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № О-25-000-00-01232373/06.07.2018 г., издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Търговище.
Жалбоподателят твърди, че обжалваният акт е неправилен и незаконосъобразен, като неправилно му е отказано отпускането на обезщетение за временна нетрудоспособност по представен болничен лист. С жалбата, в която са изложени подробни доводи се иска отмяна на акта. Претендира се присъждане на разноски. В с.з, чрез процесуалния си представител адв.Р. поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата не взема становище.
Въз основа на приетите по делото доказателства от фактическа и правна страна съдът приема следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна и в предвидения от закона срок, което я прави допустима. Разгледана по същество е основателна.
Видно от административната преписка жалбоподателят е представил болничен лист №Е20181467121 от 20.06.2018 г. с искане да му бъде изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване за периода 13.06.2018 г. до 20.07.2018 г.
С разпореждане № О-25-000-00-01232373/06.07.2018 г. от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Търговище е отказал отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.
С Решение №1040-25-16 от 15.08.2018 г. на Директор на ТП на НОИ – Търговище, е потвърдено Разпореждане № О-25-000-00-01232373/06.07.2018 г., издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Търговище.
Акта е издаден от компетентен орган предвид представената Заповед №1016-40-618 от 25.05.2016 г. Същия е в предвидената законова форма. Предвид изложеното в жалбата за безспорно съдът приема , че от 28.01.2016 г. жалбоподателят е декларирал упражняване на дейност като самоосигуряващо се лице – регистриран земеделски стопанин до 01.12.2016 г., като се е осигурявал за инвалидност поради общо заболяване, за старост и смърт т.е. за фонд „Пенсии”. С декларация от 01.2016 г. е прекъснал тази дейност. Това се удостоверява и от Приетото писмо изх. № 3674 от 03.04.2018г. на ТД на НАП Варна, офис Търговище от образец 22 А деклариран вид осигуряване за самоосигуряващи се лица по партидата на жалбоподателя. С декларация от 01.12.2016 г. е било декларирано започването на дейност като самоосигуряващо се лице – съдружник във фирма „Ели-03” ООД. За периода 01.12.2016 г. до 31.07. 2018 г. , а видно и от образец 22 А деклариран вид осигуряване за самоосигуряващи се лица по партидата на жалбоподателя е код 2 т.е. фонд „Пенсии” и фонд ОЗМ”. Това е видно и от представената справка от страна на жалбоподателя за история на осигуряването в качеството на самоосигуряващо се лице по партидата на жалбоподателя към НАП.
Видно от атакувания акт същият на практика не съдържа собствени правни и фактически основания, като са цитирани тези по атакуваното пред административния орган разпореждане. Същото е било издадено на осн. чл.40, ал.3 КСО и чл.47, ал.1 НПОПДОО. Мотивите за отказа, но в разпореждането са посочени като основание по чл.40, ал.1 КСО във вр. с чл.1, ал.3 и 4 от Наредба за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, български граждани на работа в чужбина и морските лица, като е прието, че жалбоподателят не е осигурен за общо заболяване и майчинство към датата на настъпване на временната не временната неработоспособност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
Съгласно чл. 40, ал. 1 от КСО осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. По делото е установено, че жалбоподателя е придобил осигурителен стаж с изискуемата продължителност за осигурените рискове по тези разпоредби. Лицето е започнало да упражнява дейност като съдружник в ООД, поради което на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО е подлежало на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт - т.е. от започването на дейността си като самоосигуряващо се лице, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО в това си качество е осигурен задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. В разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от КСО е уредено, че лицето може по свой избор да се осигурява и за общо заболяване и майчинство – т.е цитираната норма създава възможност за лицата по ал. 3, т. 1, 2 и 4, ако желаят, да се осигуряват и за този осигурителен риск. В чл. 1, ал. 3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, е предвидено, че видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от започването или възобновяването на трудовата дейност. Идеята на нормотвореца е самоосигуряващите се лица сами да определят вида на осигуряването с подаване на тази декларация в компетентната териториална дирекция на НАП. Такава декларация в случая е подадена на 01.12.2016 г. В декларацията е посочено, че същият ще се осигурява за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица и за периода от започване на трудовата дейност и е внесъл дължимите осигурителни вноски за заявените с декларацията осигурителни рискове, включително за общо заболяване и майчинство.
Дори и да се приеме, че е недопустимо за минал период да се заявява осигуряване, то следва да се отчете разпоредбата на чл. 1, ал. 4 от цитираната наредба, който предвижда, че видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната година. Предвид тази разпоредба декларацията следва да се приеме за валидна за промяна на осигуряването поне от началото на следващата календарна година – 2017 г., тъй като е подадена до края на месец януари на съответната година – 2016 г. Нормата не съдържа ограничения на времето за подаване на декларация за промяна на вида осигурителни рискове в посока преди 31 януари: в нея не е посочен начална дата, от която може да бъде подадена такава декларация. Подадената след срока по чл. 1, ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица декларация не поражда действие за годината, в която е подадена, независимо от внесените осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство, но като подадена преди срока по чл. 1, ал. 4 от същата наредба - преди 31 януари на следващата календарна година, поражда правно действие за тази съответна следваща година.
Изпълнени са изискванията на КСО и наредбата: подадена своевременно декларация и направени дължими вноски за декларирания осигурителен риск „общо заболяване и майчинство” за целия период до издаване на болничния лист с натрупан осигурителен стаж за този риск повече от изискуемите 6 месеца. С оглед на това, че към първия ден на временната неработоспособност са налице кумулативните условия, изискуеми от законодателя за възникване на право на парично обезщетение, то отказът на администрацията за неговото изплащане по процесния болничен лист е незаконосъобразен и обезщетението, отказано, е дължимо.
Въз основа на изложеното атакувания акт следва да се отмени като незаконосъобразен.
Съдът намира, че в полза жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски в размер на 10 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатски хонорар или общо 310 лв.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал.2 АПК съдът,

Р Е Ш И:


ОТМЕНЯ по жалба на О.Х.Ш. ***0-25-16 от 15.08.2018 г. на Директор на ТП на НОИ – Търговище, с което е потвърдено Разпореждане № О-25-000-00-01232373/06.07.2018 г., издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – Търговище, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – Търговище ДА ЗАПЛАТИ на О.Х.Ш. *** сумата в размер на 310 лв. разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС, с касационна жалба в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е постановено.
Препис от съдебния акт да се изпрати на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Решението не е влязло в законна сила.