Р Е Ш Е Н И Е

№74 23.07.2018 година град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- гр.Търговище, първи състав
на седемнадесети юли две хиляди и осемнадесета година
в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател - КРАСИМИРА ТОДОРОВА
Секретар:СТОЯНКА ИВАНОВА
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 95 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Делото е образувано по жалба на И.И.И. ***, с която се оспорва Заповед за прилагане на ПАМ №18-1292-000251/31.03.2018 г. на началник група към ОД на МВР –Търговище, с-р ПП Търговище. Със същата е наложена ПАМ по чл.171, т.2а б“а“ ЗДвП, спиране от движение за срок, чрез сваляне на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация №007821935. Жалбоподателят излага доводи, че при издаването на процесния акт е нарушен материалния закон и административнопроизводствените правила. В с.з. поддържа жалбата,чрез процесуалния си представител адв. И.. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли съдът да я отхвърли като неоснователна. Не претендира разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
Със заповед № 8121з – 1524 от 09.12.2016г./л.22 от делото/ министърът на вътрешните работи, на основание чл. 165 от Закона за движение по пътищата е определил да осъществяват контрол по ЗДвП определени структури на МВР сред които и Областните дирекции на МВР. Със заповед №8121з-952 от 20.07.2017г. министърът на вътрешните работи е определил длъжностните лица от МВР, които да издават фишове, да съставят АУАН и НП, и които да осъществяват контролна дейност.
Със заповед № 363з – 543 – 03.05.2017г. Директорът на ОДМВР – Търговище е оправомощил определени категории длъжностни лица да издават ПАМ по чл. 171, ал.1, т. 1, т. 2, т. 2а от Закона за движението по пътищата, сред които е и издалия акта.
При извършена проверка от служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР- установили, че жалбоподателят е предоставил за управление специализиран автомобил“ЗИЛ 131“ с рег.№… на лицето Стилиян Стоянов, който не притежавал СУМПС. Приложена и приета като доказателство по делото е справка по отношение на цитираното лице.
Съставен АУАН с бланков серия Д №291088. Въз основа на съставения АУАН началник група към ОД на МВР –Търговище, с-р ПП Търговище е издал оспорената заповед , с която на основание чл.171, т.2а б“а“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6-месеца до 1 година, отнети са 2 бр. табели и СРМПС №007821935. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че субектът на ПАМ като собственик на автомобила го е предоставил на лице, което не притежава валидно свидетелство за управление на МПС. В заповедта е посочено, че управлението на автомобила , е установено с акт за установяване на административно нарушение.
По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
На основание чл. 172, ал.1 от ЗДвП принудителните административно мерки по чл. 171, ал.1, т.1 от същия закон се издават с мотивирана заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или на оправомощени от тях длъжностни лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл. 165, ал.1 от Закона за движение по пътищата. Предвид тази правна уредба, представените по делото заповеди № 8121з – 1524 от 09.02.2016г. на министъра на вътрешните работи и № 363з – 543 – 03.05.2017г. на директора на ОДМВР – Търговище, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
В конкретния случай административният орган е наложил с оспорената заповед ПАМ като е приел, че е налице чл.171, т.2а, б“а“. ЗДвП.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
В хипотезата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП може да се приложи ПАМ „прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство“ на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление респ. чието моторно превозно средство е управлявано от лице без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада.
Превантивната ПАМ, като вид държавна принуда, налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правноопределен резултат. С оглед на това основанието за прилагане на ПАМ не може да бъде обосновано чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия. Административният орган не е конкретизирал срока за който се налага ПАМ посочено е от шест месеца до една година. С посоченото не става ясна волята за какъв период от време е наложена ПАМ по отношение на жалбоподателя, с което е нарушен материалния закон.
По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона и като такава следва същата да бъде отменена като незаконосъобразна.
Претенцията за разноски е основателна с оглед изхода на делото, като ответната страна следва да заплати 310лв. представляващи внесена държавна такса и адвокатски хонорар.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на И.И.И. ***, Заповед №18-1292-000251/31.03.2018 г. на началник група към ОД на МВР –Търговище, с-р „ПП“ Търговище, с която е наложена ПАМ по чл.171, т.2а б“а“ ЗДвП, а именно: спиране от движение за срок, чрез сваляне на табела с регистрационен номер и отнемане на свидетелство за регистрация №007821935 за срок от 6-месеца до 1 година, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА РУП към ОД на МВР Търговище, ДА ЗАПЛАТИ на И.И.И. *** разноски по делото в размер на 310лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.

Председател:

Решението не е влязло в законна сила.