Р Е Ш Е Н И Е

№ 82 14.09.2018 г. град Търговище

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- гр.Търговище,
на четиринадесети август две хиляди и осемнадесета година,
в публично съдебно заседание, в следния състав:

Председател - Албена Стефанова

Секретар- Гергана Бачева,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 98 по описа за 2018 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано по жалба на Х.Б.М., ЕГН-********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-1292-000278/07.04.2018г. издадена от А. Ст. Д.- Началник група към ОДМВР гр.Търговище, с-р Пътна полиция-Търговище, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за констатирано нарушение с АУАН № Д291131/07.04.2018г. му е наложена принудителна административна мярка-прекратяване на регистрацията на триколесно ППС – „ДЖИНЛИНГ ЖЛА 923“, с рег.№Т0235К за срок от 6 месеца.
В жалбата се излага становище, че изложената в оспорената Заповед фактическа обстановка отговаря на истината. В жалбата оспорващият навежда, че притежава свидетелство за управление на МПС, категория А,В и М и че може да управлява процесното ППС и с категория А. Излага становище, че по отношение на конкретния случай са налице предпоставки същият да се квалифицира като „маловажен случай“. Моли се оспорената Заповед, с която е наложена принудителната административна мярка да бъде отменена като незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият не се явява лично. Представлява се от адвокат Й. Й. от АК-Търговище, който поддържа жалбата на изложените в нея доводи. Допълнително излага становище, че са налице предпоставките по чл.28 от ЗАНН и моли за прилагането на посочената разпоредба към случая на оспорващия.
Ответникът по оспорването – Началник група към ОД на МВР- Търговище, с-р Пътна полиция - Търговище в съдебно заседание не се явява. Представлява се от гл.юрисконсулт Л. Ж., която излага становище за неоснователност на жалбата. В съдебно заседание излага доводи за доказаност по делото, че за управляваното от оспорващия –триколесно превозно средство, същият не е притежавал свидетелство за управление валидно за категорията А1, към която спада описаното в Заповедта превозно средство. Навежда, че административният орган действа при условията на обвързана компетентност и че ПАМ е приложена при правилно приложение на материалния закон. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:
При извършена проверка от служители към с.р ПП-Търговище при ОД на МВР-Търговище на 07.04.2018г., около 8.50 ч. в гр.Търговище на ул. „Трети март“ до Б-Я „Йоана” в посока от Автомивка било установено, че Х.Б.М. управлява собственото си триколесно ППС- „Джилинг ЖЛА 923”, с рег.№ … – категория L5. Установено било, че водачът Х.Б.М. няма валидно СУМПС за категория А1, към която спада управляваното от него триколесно ППС.
На водача Х.Б.М. бил съставен АУАН серия Д, № 0291131/07.04.2018г. за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП. Така съставеният АУАН е предявен на оспорващия на 07.04.2018. срещу подпис, като същият е получил и екземпляр от него.
Въз основа на съставения АУАН, Началник група към ОД на МВР- Търговище, с-р ПП-Търговище –А. Ст. Д. е издал оспорената Заповед №18-1292-000278/07.04.2018г., с която на основание чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП е наложил на Х.Б.М. принудителна административна мярка- прекратяване на регистрацията на триколесно ППС – „ДЖИНЛИНГ ЖЛА 923“, с рег.№… за срок от 6 месеца. Заповедта е съобщена на оспорващия на 06.06.2018г. Жалбата на Х.Б.М. против посочената Заповед е подадена до Административен съд-Търговище на 14.06.2018г.
Съгласно представената по делото Заповед № 363з-543/03.05.2017г. на Директора на ОДМВР-Търговище, Началник група „МПС, водачи и административно-наказателна дейност в сектор Пътна полиция-Търговище към ОД на МВР - Търговище е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по чл.171, т.2а от ЗДвП. От представения по делото Акт за встъпване в длъжност, считано от 16.03.2018г. А. Ст. Д. е преназначен и заема ръководната длъжност - Началник група „Моторни превозни средства, водачи и административно-наказателна дейност“ на сектор Пътна полиция към ОД на МВР- Търговище.
От представените по делото справка от централната база КАТ за регистрацията на процесното ППС, свидетелство за регистрация част 1 на ППС, с рег.№ Т0235К, по делото се установи, че оспорващият е собственик на процесното триколесно ППС, както и че последното е с максимална мощност 10 kW, и е категория L5, съгласно Регламент №168/2013г. От представената по делото Справка с рег.№363000-13984/13.08.2018г. по делото се установи, че водачът притежава свидетелство за управление на МПС само за категории М и В.
Въпреки дадените с определение на съда №175/01.08.2018г. указания по делото, не са ангажирани от страна на оспорващия доказателства относно конструктивната максимална скорост на процесното ППС.
Така приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по следните съображения:
Жалбата е подадена от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за обжалване.
По основателността на жалбата съдът, след като извърши проверка по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Оспорената заповед е издадена от материално компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание и при липса на допуснати процесуални нарушения, които да са съществени.
По отношение на съответствието на оспореният акт с материалния закон, съдът намира следното:
Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по реда на ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното. Приложения по делото АУАН серия Д, № 0291131/07.04.2018г съставен на оспорващия за нарушение на чл.150а, ал.1 от ЗДвП е издаден от компетентен орган, в установената от закона форма и ред, с оглед на което е валидно доказателство, обвързващо съда по отношение на установеното в него от фактическа страна по смисъла на чл.179, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.189, ал.2 от ЗДвП. Доказателствената сила на посочения АУАН не е оборена от страна на оспорващия.
Безспорно по делото се установи, че процесното триколесно МПС е с мощност, която не превишава 15 kW, както и че същото е от категория L5. Предвид това по отношение на същото е приложима разпоредбата на чл.150а, ал.2,т.2 б „б” от ЗДвП, а не хипотеза на разпоредбата на чл.150а, ал.2, т.1 от ЗДвП. Съгласно приложимата норма на чл.150а, ал.2,т.2 б „б” от ЗДвП за управлението на процесното триколесно МПС се изисква категория А1. По делото безспорно се установи, че Х.Б.М. не притежава СУМПС, валидно за категория А1, като същият няма право да управлява процесното МПС с категориите М и В, съгласно чл.155, ал.3, ал.4 и ал.5 от ЗДвП.
По изложените съображения съдът намира, че към момента на издаване на оспорената Заповед са били налице материалните предпоставки на втората хипотеза на чл.171, т.2а, б „а” от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ и Заповедта се явява издадена при правилно приложение на материалния закон.
В случая административният орган действа при условията на обвързана компетентност и при наличието на материалните предпоставки за прилагане на ПАМ той е длъжен да издаде заповед като няма право на преценка. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е приложима само в административно-наказателното производство. В случая производството по издаване на оспорената Заповед е административно по реда на АПК и посочената разпоредба е неприложима.
Целта на наложената ПАМ е превенция и пресичане на самото административно нарушение в случая по чл.150а, ал.1 от ЗДвП.
При недоказаност по делото, че към настоящия момент, оспорващият Х.Б.М. притежава СУМПС за категория А1 и че същият в качеството си на водач на процесното триколесно МПС, не съставлява опасност за движението по пътищата, съдът след като отчете, че ПАМ е наложена за срок, който съответства на минимално предвидения в закона, намира оспорената Заповед за постановена в съответствие с целта на закона и с принципа по чл.6 от АПК.
На основание всичко гореизложено, съдът намира жалбата на Х.Б.М. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-1292-000278/07.04.2018г. издадена от А. Ст. Д.- Началник група към ОДМВР гр.Търговище, с-р Пътна полиция-Търговище за неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.
При този изход на правния спор съгласно ТР №2/03.06.2009г. по т.д.07/2008г. на ОС на ВАС, следва Х.Б.М. да бъде осъден да заплати на ОД на МВР-Търговище разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.78, ал.8 от ГПК,чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Б.М., ЕГН-********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №18-1292-000278/07.04.2018г. издадена от А. Ст. Д.- Началник група към ОДМВР гр.Търговище, с-р Пътна полиция-Търговище, с която на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП за констатирано нарушение с АУАН № Д291131/07.04.2018г. му е наложена принудителна административна мярка - прекратяване на регистрацията на триколесно ППС – „ДЖИНЛИНГ ЖЛА 923“, С РЕГ.№… за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Х.Б.М., ЕГН-********** *** да заплати на Областна дирекция на МВР-Търговище разноски по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.

Препис от решението да се изпрати на страните.

Председател:

Решението не е влязло в законна сила.